На път към университета

Вторник, около 10:45 сутринта, прекрасен оранжев ден - here we go...








Къща, тротоар, трева, дърво, паркинг, улица. Всичко е ясно.







Плакати по дърветата - "Улици и чистота": В петък ще почистваме листата от тази страна на улицата, не паркирайте. Нарушителите ще бъдат глобени. Удостоверяване чрез снимка.

Всички забрани съдържат наказанието и кой го налага. Например ако спреш където не трябва - колко е глобата и коя фирма ти вдига колата. Има и телефон.





Дървена къща, тухлен гараж.








Едно от малкото места, на които трябва да чакам при пресичане. Много кръстовища тук са с 4 знака "Стоп". Всеки е длъжен да спре. Първи тръгва този, който първи е спрял. Рай за пешеходците.






Кутия за пускане на писма на Американските пощенски служби. Има ги навсякъде. Пощальоните са институция. Имат ключове за всички входове и всички пощенски кутии.
Под кутията има настъргана дървесина - с нея засипват почвата, където не искат да расте трева. Така че имаме или чимове, или стърготини.





Къща, подготвена за Хелоуин. Повечето неща са купешки, за съжаление. Интересно, че средната класа пазарува паяжини, за да направи домовете си да изглеждат запуснати. Тези, чиите домове са запуснати, не си купуват украса.








Елемент от зид покрай улицата.











Типичен кондоминиум - 3-4 етажна сграда, давана под наем. 70% от жителите на града са наематели. Това позволява отлична поддръжка и единен вид на квартала. Остъклени балкони няма. Няма и домови съвети... Може би е малко като чимовете...




Под линията на метрото в Чикаго. Всъщност тук влакът върви над улиците, по тези много железни пътища. Прагматично решение, макар и малко шумно.
Общественият транспорт е прекрасен - много гъста мрежа от влакове и автобуси, денонощна. Интересно, че колегите се оплакват от общинската компания. Може да ги поканя в София. И да ги оставя да се оправят сами с превоза от летището...





Кучешки парк. Тук парковете са само за хора - затова можеш да седиш и лежиш навсякъде. За кучетата има отделни паркове. Виждате "шлюз" - клетка в оградата. Тук новопристигналите кучета се отлайват и влизат спокойни при другите. В самия парк има по 30-40 кучета, без да стават конфликти.
Разбира се, за кучешките "nuisance" (така е институционалният термин за изпражнения) има табелки навсякъде. Глоба - 50 долара. Изпълнение - от общината.

Тухличките в Чикаго са сериозна работа. Тук им освежават хоросана. Тухлените стени са любимата повърхност на гражданите и дори новите сгради се правят така. Като в нашите села, един вид.




Така изглежда отзад една тухлена сграда. Всяка къща трябва да има втори пожарен изход. В Айова видях къщи, от които стълбата излизаше от прозореца на втория етаж над входа. Законът си е закон.
Тук са си направили и нещо като веранди.








Тези саксии за популярни тук - от сплъстена слама или подобен материал.







Влизам в зоната на университета - появяват се 4-етажни червено-тухлени сгради. Вдясно парцелът е разчистен - университетът изкупува всичко възможно околовръст и строи. На 4 етажа, с тухли, в червено.

До 80-те години от тук е почвал беден и опасен квартал. Сега цените са по джоба на богати хора, каза професорът ми.


Там, в дъното е Welcome Center - сграда, в която се посрещат нови студенти и гости на университета (например родители). Всяка седмица има турове на кампуса. Паркингът, разбира се, е жизненоважен.





Това е улицата към Департамента по психология. Понеже университетът притежава целите парцели между 5-6 улици, оформя се нещо като градски кампус.






Това е Студентският център. Заема пространството между две преки (т. нар. тук "блок"). Доста е голям.







Това е входът на Бърн Хол, Департамента по психология. Както виждате, това е католически университет.










Това съм аз - хубав ден, хубав път.