Писмо 1

Здравейте, приятели,

надявам се, че ви намирам в добро здраве и настроение, а също вдъхновени за новото или обичайното, което ви предстои в предстоящата година. За нас с Ники предстоят много нови неща. Всъщност ние вече сме част от тази новост и в последните две седмици дишаме чистия въздух край езерото Мичиган, а краката ни извървяха десетки мили в търсене, следване, разнасяне и шляене. Животът ни тук досега е простичък и вълнуващ едновременно, обещаващ ценни моменти, нови срещи и важни уроци.

В началото поживяхме 5-6 дни с българи в едно от предградията като пътувахме всеки ден с влак по 40-50 мин във всяка посока. В тези първи дни видяхме как се бърза без припряност и как се работи ефективно без да е автоматично. Видяхме стомана и бетон, които могат да бъдат приветливи, а също как между тях може да съществува зеленчукова градина. Видяхме как човек може да намери смисъла на живота в косенето на ливадата пред къщата и планиране на цветните лехи, а също зайци да пасат трева до пейката в парка. Видяхме насекоми, които пеят и кучета, които се возят в количка, дърпана от човек във велосипед. Видяхме "фонтан", измислен може би от човек, който никога не е загубил спомена за пличкането в локвите. Лицата на хората са ведри, красиви, щастливи, а фигурите им издават грижа за здравето или поне за външния вид, готовност за работа и радост, че живеят точно в този град. Чикаго е изграден от стотици хиляди тонове бетон и стомана, но цъфти, зеленее, пожълтява и вероятно окапва до следващия сезон. От самолета видяхме огромни зелени площи, които се оказаха не паркове, а жилищни квартали, които са по-зелени от много познати паркове. Езерото и крайбрежието са любимо място за всички - има плажове, лодки, велоалеи, тревни площи да полегнеш или да поиграеш с децата и кучетата. Има много деца и много кучета, а също много топло и зряло човешко отношение към децата и кучетата.

Вече си намерихме подходящо за нас жилище, малко студио, празно, което в последните 6-7 дни се опитваме да изпълним и запълним с уют, аромат на сготвена храна и най-необходимите вещи като матрак, маса и столове. Хладилникът ни е пълен с храна от местния пазар с продукция на фермери от района, което означава най-вече плодове и зеленчуци. Хлябът е твърде усложнен продукт тук и се състои от 6-7 реда съставки, та вече замесихме два-три пъти собствен. Кварталът се състои от крайбрежен парк, три до четири етажни жилищни сгради, уютни по европейски магазинчета за всичко, което може да дотрябва на млад и ангажиран с живота си човек, църковни сгради с различни вероизповедания, много цветя, много млади или младеещи хора, много раси, много полове и много платнени торбички. Изпращам ви малко снимки от нашето жилище, а повече за нашия квартал (Lincoln Park) и улици (Oakdale, Clark, Broadway) може да научите, ако потърсите нашия адрес в гугъл: 658 W.Oakdale 1B, 60657 Chicago. Нашият нов дом носи усещането за стария и познат на вас дом :)

Ники е щастлив с това, което видя в университета, поне това е моето впечатление. Влага усилия, но е толкова приятно да се види, че срещу вложените усилия получава нещо наистина много жизнено и плътно - наситена и интересна програма, приятни колеги, ангажирани ментори. Тук има студентски център и много различни услуги от студенти за студенти, но това не е приоритет тук и сега :)

Тук все още е трудно да кажем, че имаме приятели, но можем да кажем спокойно, че срещнахме приятели: хората, с които живяхме първата седмица бяха много сърдечни с нас и ни помогнаха с пренасянето; Рон, докторантът-клега на Ники, който ни помага с информация, подкрепа, съдействие; администрацията в университета; доставчикът на интернет, който се оказа сърбин, и с който имахме най-приятния телефонен разговор в последно време; чиновник в банка, който не ми взе такса, защото тя щеше да бъде почти колкото беше сумата, подлежаща на таксуване; служителката в застрахователната агенция, която флиртуваше с мен като лелка със съседското дете; човекът от улицата, който ни каза да продължаваме да се усмихваме; кондукторите във влака (не метрото), за които влакът е църква, а пътниците - паство, които си тръгват с чувството, че животът им е бил в сигурни ръце, а също с някоя друга мъдрост за рефлексия, споделена по микрофона или до вратата на влака.

Изпращам ви съща няколко от моите открития тук, които все още ми предстои да "открия" по-добре:
http://www.mindfulmetropolis.com/
http://www.chicagogreencitymarket.org/
http://www.chicagoparkdistrict.com/
http://www.open-books.org/
http://civicknowledge.uchicago.edu/

Приключвам тук. Благодаря ви, че сте наши приятели и до нови срещи :)