за да споделяме своите впечатления...

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

На път към университета

Вторник, около 10:45 сутринта, прекрасен оранжев ден - here we go...








Къща, тротоар, трева, дърво, паркинг, улица. Всичко е ясно.







Плакати по дърветата - "Улици и чистота": В петък ще почистваме листата от тази страна на улицата, не паркирайте. Нарушителите ще бъдат глобени. Удостоверяване чрез снимка.

Всички забрани съдържат наказанието и кой го налага. Например ако спреш където не трябва - колко е глобата и коя фирма ти вдига колата. Има и телефон.





Дървена къща, тухлен гараж.








Едно от малкото места, на които трябва да чакам при пресичане. Много кръстовища тук са с 4 знака "Стоп". Всеки е длъжен да спре. Първи тръгва този, който първи е спрял. Рай за пешеходците.






Кутия за пускане на писма на Американските пощенски служби. Има ги навсякъде. Пощальоните са институция. Имат ключове за всички входове и всички пощенски кутии.
Под кутията има настъргана дървесина - с нея засипват почвата, където не искат да расте трева. Така че имаме или чимове, или стърготини.





Къща, подготвена за Хелоуин. Повечето неща са купешки, за съжаление. Интересно, че средната класа пазарува паяжини, за да направи домовете си да изглеждат запуснати. Тези, чиите домове са запуснати, не си купуват украса.








Елемент от зид покрай улицата.











Типичен кондоминиум - 3-4 етажна сграда, давана под наем. 70% от жителите на града са наематели. Това позволява отлична поддръжка и единен вид на квартала. Остъклени балкони няма. Няма и домови съвети... Може би е малко като чимовете...




Под линията на метрото в Чикаго. Всъщност тук влакът върви над улиците, по тези много железни пътища. Прагматично решение, макар и малко шумно.
Общественият транспорт е прекрасен - много гъста мрежа от влакове и автобуси, денонощна. Интересно, че колегите се оплакват от общинската компания. Може да ги поканя в София. И да ги оставя да се оправят сами с превоза от летището...





Кучешки парк. Тук парковете са само за хора - затова можеш да седиш и лежиш навсякъде. За кучетата има отделни паркове. Виждате "шлюз" - клетка в оградата. Тук новопристигналите кучета се отлайват и влизат спокойни при другите. В самия парк има по 30-40 кучета, без да стават конфликти.
Разбира се, за кучешките "nuisance" (така е институционалният термин за изпражнения) има табелки навсякъде. Глоба - 50 долара. Изпълнение - от общината.

Тухличките в Чикаго са сериозна работа. Тук им освежават хоросана. Тухлените стени са любимата повърхност на гражданите и дори новите сгради се правят така. Като в нашите села, един вид.




Така изглежда отзад една тухлена сграда. Всяка къща трябва да има втори пожарен изход. В Айова видях къщи, от които стълбата излизаше от прозореца на втория етаж над входа. Законът си е закон.
Тук са си направили и нещо като веранди.








Тези саксии за популярни тук - от сплъстена слама или подобен материал.







Влизам в зоната на университета - появяват се 4-етажни червено-тухлени сгради. Вдясно парцелът е разчистен - университетът изкупува всичко възможно околовръст и строи. На 4 етажа, с тухли, в червено.

До 80-те години от тук е почвал беден и опасен квартал. Сега цените са по джоба на богати хора, каза професорът ми.


Там, в дъното е Welcome Center - сграда, в която се посрещат нови студенти и гости на университета (например родители). Всяка седмица има турове на кампуса. Паркингът, разбира се, е жизненоважен.





Това е улицата към Департамента по психология. Понеже университетът притежава целите парцели между 5-6 улици, оформя се нещо като градски кампус.






Това е Студентският център. Заема пространството между две преки (т. нар. тук "блок"). Доста е голям.







Това е входът на Бърн Хол, Департамента по психология. Както виждате, това е католически университет.










Това съм аз - хубав ден, хубав път.

сряда, 20 октомври 2010 г.

Албуми със снимки

Тук ще качваме снимките, които правим: Уеб албум

За момента има 4-ри албума:
1) Дни на тиквите: за това колко е важно да си имаш тиква, на която да придадеш индивидуалност; какво е да работиш по тиквата си в сътрудничество с други хора; украси с тикви; какво можеш да сготвиш с тиква;

2) От дома до университета: какво вижда един човек, когато отива за поредния семинар;

3) Зоопаркът: каква е концепцията за зоопарк днес; как зоопаркът насърчава грижа и уважение към животните и средата;

4) Готварски опити: как да се погрижиш за своите сетива и усещане за домашен уют;

Ще пишем за всяка една от темите. Очаквайте още...

Всичко най-добро от нас

понеделник, 4 октомври 2010 г.

Писмо 2

Здравейте, приятели,

надявам се, че ви намирам в добро здраве и вдъхновени от красива есен. Тук ние посрещаме своята първа американска есен, а тя идва ветровита и подлъгваща ни с топли, но все по-къси дни. Един месец вече измина, Николай с всеки изминал ден е по-знаещ и по-разбиращ, а аз станах на 27 години неусетно. Неусетно, защото не чаках този ден, но усещам отговорността на тези 27 години и си пожелах да не забравям това усещане.

От предишното писмо до днес минаха дни, в които постигнах подобрение в приготвянето на хляб, започнахме да отглеждаме кълнове, разходките покрай езерото започнаха да стават желано ежедневие, а градът - все по-свой. Моите най-силни изживявания бяха концертът на Чикагския симфоничен оркестър на открито, който споделихме мълчаливо с още 8-10 хиляди души в един от големите паркове, а също разходките при езерото, които носят покой и връщат естествения ритъм. Концертът беше моментът, в който градът придоби единството на звученето си - музиката на Чайковски, обгръщаща хора, дървета и небостъргачи, а след това отнасяща това единство някъде нагоре и навътре, и после обратно при нас, хората, при езерото, обливаща, отмиваща и отнасяща ни, заедно с нашите разсъдъци. След тази музика остана само единството на хора, дървета и небостъргачи. А езерото, то е голямото богатство на хората в този град и моето любимо място и време - безкраен хоризонт, в който да отмарят очите, свеж въздух, мека трева, други притихнали човеци, дошли да поседнат и да се пореят. За обичащите да се разхождат няма пътеки, пътеките са за колоездачите и за обичащите да тичат, а те са много, едва ли не цялата американска нация готвеща се за олимпийски върхови постижения. Ходещите сме по-малко, за нас е всичко между пътеките и преследването на върхови постижения. Ходещите се конкурираме с патици, диви гъски, чайки, катерици, зайци, гълъби и врабчета, за които брегът е дом. И аз го чувствам като дом, в който се завръщам скачаща, гледаща, след това заспиваща, а после обвеяна от вятъра тръгваща отново към споделения свят.

От две седмици работя с група деца, в която се опитваме да рефлектираме заедно и да водим диалог, подготвяйки куклено представление. Включих се като доброволец и с моята добра воля засега постигаме добри резултати. В групата имаме 6 деца - от 4 до 11години, момчета и момичета, всички различни и приличащи си по будния ум, трудна концентрация и готовност да се включат в нови, непознати игри. Пътувам час и половина в едната посока, и час и половина в другата. Имам възможността да циркулирам в транспортната система на града и да виждам с какво се захранва неговия организъм - солидарност между поколенията, автономност на хората с двигателни и зрителни нарушения, случайни заговаряния със споделена ценна информация, четене на книги и усет, че всичко се движи и случва по добре познатия и желан начин.

Ники е доста ангжиран със задачи. Има много страници за четене и мислене, и почти винаги обядът и вечерята се превръщат в интересен разговор по определена тема (от четеното през деня), който приключва с нови мисли, отмислящи старо разбиране. Той има много нови познанства и носещо удовлетворение общуване с колегите и преподавателите. Доста често готвим заедно и понякога излизаме вечер да повървим и смелим храна и мисли.

Преди време решихме, че може би най-дорият начин да изразяваме своите конкретни впечатления, е да пишем в блог, най-вече той. Ще очакваме нашите срещи тук.

Сърдечни поздрави,
Валерия

петък, 1 октомври 2010 г.

Писмо 1

Здравейте, приятели,

надявам се, че ви намирам в добро здраве и настроение, а също вдъхновени за новото или обичайното, което ви предстои в предстоящата година. За нас с Ники предстоят много нови неща. Всъщност ние вече сме част от тази новост и в последните две седмици дишаме чистия въздух край езерото Мичиган, а краката ни извървяха десетки мили в търсене, следване, разнасяне и шляене. Животът ни тук досега е простичък и вълнуващ едновременно, обещаващ ценни моменти, нови срещи и важни уроци.

В началото поживяхме 5-6 дни с българи в едно от предградията като пътувахме всеки ден с влак по 40-50 мин във всяка посока. В тези първи дни видяхме как се бърза без припряност и как се работи ефективно без да е автоматично. Видяхме стомана и бетон, които могат да бъдат приветливи, а също как между тях може да съществува зеленчукова градина. Видяхме как човек може да намери смисъла на живота в косенето на ливадата пред къщата и планиране на цветните лехи, а също зайци да пасат трева до пейката в парка. Видяхме насекоми, които пеят и кучета, които се возят в количка, дърпана от човек във велосипед. Видяхме "фонтан", измислен може би от човек, който никога не е загубил спомена за пличкането в локвите. Лицата на хората са ведри, красиви, щастливи, а фигурите им издават грижа за здравето или поне за външния вид, готовност за работа и радост, че живеят точно в този град. Чикаго е изграден от стотици хиляди тонове бетон и стомана, но цъфти, зеленее, пожълтява и вероятно окапва до следващия сезон. От самолета видяхме огромни зелени площи, които се оказаха не паркове, а жилищни квартали, които са по-зелени от много познати паркове. Езерото и крайбрежието са любимо място за всички - има плажове, лодки, велоалеи, тревни площи да полегнеш или да поиграеш с децата и кучетата. Има много деца и много кучета, а също много топло и зряло човешко отношение към децата и кучетата.

Вече си намерихме подходящо за нас жилище, малко студио, празно, което в последните 6-7 дни се опитваме да изпълним и запълним с уют, аромат на сготвена храна и най-необходимите вещи като матрак, маса и столове. Хладилникът ни е пълен с храна от местния пазар с продукция на фермери от района, което означава най-вече плодове и зеленчуци. Хлябът е твърде усложнен продукт тук и се състои от 6-7 реда съставки, та вече замесихме два-три пъти собствен. Кварталът се състои от крайбрежен парк, три до четири етажни жилищни сгради, уютни по европейски магазинчета за всичко, което може да дотрябва на млад и ангажиран с живота си човек, църковни сгради с различни вероизповедания, много цветя, много млади или младеещи хора, много раси, много полове и много платнени торбички. Изпращам ви малко снимки от нашето жилище, а повече за нашия квартал (Lincoln Park) и улици (Oakdale, Clark, Broadway) може да научите, ако потърсите нашия адрес в гугъл: 658 W.Oakdale 1B, 60657 Chicago. Нашият нов дом носи усещането за стария и познат на вас дом :)

Ники е щастлив с това, което видя в университета, поне това е моето впечатление. Влага усилия, но е толкова приятно да се види, че срещу вложените усилия получава нещо наистина много жизнено и плътно - наситена и интересна програма, приятни колеги, ангажирани ментори. Тук има студентски център и много различни услуги от студенти за студенти, но това не е приоритет тук и сега :)

Тук все още е трудно да кажем, че имаме приятели, но можем да кажем спокойно, че срещнахме приятели: хората, с които живяхме първата седмица бяха много сърдечни с нас и ни помогнаха с пренасянето; Рон, докторантът-клега на Ники, който ни помага с информация, подкрепа, съдействие; администрацията в университета; доставчикът на интернет, който се оказа сърбин, и с който имахме най-приятния телефонен разговор в последно време; чиновник в банка, който не ми взе такса, защото тя щеше да бъде почти колкото беше сумата, подлежаща на таксуване; служителката в застрахователната агенция, която флиртуваше с мен като лелка със съседското дете; човекът от улицата, който ни каза да продължаваме да се усмихваме; кондукторите във влака (не метрото), за които влакът е църква, а пътниците - паство, които си тръгват с чувството, че животът им е бил в сигурни ръце, а също с някоя друга мъдрост за рефлексия, споделена по микрофона или до вратата на влака.

Изпращам ви съща няколко от моите открития тук, които все още ми предстои да "открия" по-добре:
http://www.mindfulmetropolis.com/
http://www.chicagogreencitymarket.org/
http://www.chicagoparkdistrict.com/
http://www.open-books.org/
http://civicknowledge.uchicago.edu/

Приключвам тук. Благодаря ви, че сте наши приятели и до нови срещи :)