Писмо 2

Здравейте, приятели,

надявам се, че ви намирам в добро здраве и вдъхновени от красива есен. Тук ние посрещаме своята първа американска есен, а тя идва ветровита и подлъгваща ни с топли, но все по-къси дни. Един месец вече измина, Николай с всеки изминал ден е по-знаещ и по-разбиращ, а аз станах на 27 години неусетно. Неусетно, защото не чаках този ден, но усещам отговорността на тези 27 години и си пожелах да не забравям това усещане.

От предишното писмо до днес минаха дни, в които постигнах подобрение в приготвянето на хляб, започнахме да отглеждаме кълнове, разходките покрай езерото започнаха да стават желано ежедневие, а градът - все по-свой. Моите най-силни изживявания бяха концертът на Чикагския симфоничен оркестър на открито, който споделихме мълчаливо с още 8-10 хиляди души в един от големите паркове, а също разходките при езерото, които носят покой и връщат естествения ритъм. Концертът беше моментът, в който градът придоби единството на звученето си - музиката на Чайковски, обгръщаща хора, дървета и небостъргачи, а след това отнасяща това единство някъде нагоре и навътре, и после обратно при нас, хората, при езерото, обливаща, отмиваща и отнасяща ни, заедно с нашите разсъдъци. След тази музика остана само единството на хора, дървета и небостъргачи. А езерото, то е голямото богатство на хората в този град и моето любимо място и време - безкраен хоризонт, в който да отмарят очите, свеж въздух, мека трева, други притихнали човеци, дошли да поседнат и да се пореят. За обичащите да се разхождат няма пътеки, пътеките са за колоездачите и за обичащите да тичат, а те са много, едва ли не цялата американска нация готвеща се за олимпийски върхови постижения. Ходещите сме по-малко, за нас е всичко между пътеките и преследването на върхови постижения. Ходещите се конкурираме с патици, диви гъски, чайки, катерици, зайци, гълъби и врабчета, за които брегът е дом. И аз го чувствам като дом, в който се завръщам скачаща, гледаща, след това заспиваща, а после обвеяна от вятъра тръгваща отново към споделения свят.

От две седмици работя с група деца, в която се опитваме да рефлектираме заедно и да водим диалог, подготвяйки куклено представление. Включих се като доброволец и с моята добра воля засега постигаме добри резултати. В групата имаме 6 деца - от 4 до 11години, момчета и момичета, всички различни и приличащи си по будния ум, трудна концентрация и готовност да се включат в нови, непознати игри. Пътувам час и половина в едната посока, и час и половина в другата. Имам възможността да циркулирам в транспортната система на града и да виждам с какво се захранва неговия организъм - солидарност между поколенията, автономност на хората с двигателни и зрителни нарушения, случайни заговаряния със споделена ценна информация, четене на книги и усет, че всичко се движи и случва по добре познатия и желан начин.

Ники е доста ангжиран със задачи. Има много страници за четене и мислене, и почти винаги обядът и вечерята се превръщат в интересен разговор по определена тема (от четеното през деня), който приключва с нови мисли, отмислящи старо разбиране. Той има много нови познанства и носещо удовлетворение общуване с колегите и преподавателите. Доста често готвим заедно и понякога излизаме вечер да повървим и смелим храна и мисли.

Преди време решихме, че може би най-дорият начин да изразяваме своите конкретни впечатления, е да пишем в блог, най-вече той. Ще очакваме нашите срещи тук.

Сърдечни поздрави,
Валерия