На фермата

Прекъсвам за малко разказа за пътешествието на Юг, за да споделя днешни впечатления. Днес бях ратай на ферма с органично земеделие. Един от колегите ми работи там и ми предложи да видя как стават нещата. Най-интересно ми бе как фермата и града си взаимодействат.
Фермата (Green Door Gourmet) е само на 15-тина минути с кола от Нешвил, което е основна предпоставка за рентабилност (мислете за поясите около града по фон Тюнен). Мястото е едновременно ферма, пазар, магазин и местенце за пикник. Площта й беше няколко десетки декари.

Така изглежда веднага след свърването от главния път.

А размерът на паркинга говори за посещаемостта.

Имаше лехи с няколко вида кейл, зеленчук от семейството на зелето и броколите, който американците обичат на салата и задушен в тиган, зеле, броколи, зелен боб (нисък), домати, краставици, ягоди и много други. Днес късахме кейл за няколко големи поръчки. На снимката се виждат подготвени лехи. Основният проблем са плевелите. Понеже земеделието е органично, справят се с тези ивици черен найлон. Подготвя се издигната ивица пръст, вкарва се маркуч за капково напояване (виждат се на преден план), "облицова се" с черния найлон и в него вече се бучкат семената или разсада. Едно ниво по-нагоре е "биодинамичното" земеделие, което използва само природни дадености и ресурси. При него вместо найлона слагат мулч (напр. стърготини или слама).
Как функционира фермата? Собственикът (за съжаление не е кооператив, което би било следващото ниво по социалната скала ;-)) наема около 15 души, които работят четири работни дни и събота (заради пазарите). Те се занимават с всичко от полската работа до транспорта. Един от тях, специалиста по органично земеделие, е на заплата (salary). Останалите са на надница (wage). Почти всички са между 25 и 30-годишни. Някои са музиканти, други - студенти. Направи ми впечатление колко мотивирани са. Собственикът постоянно е в движение и няма "контрол". Дават се задачи. Но като екип ми се видяха много сплотени, поемащи инициатива и вършещи работата съвестно. Приятелят ми каза, че парите не са много добри; но всички са ентусиасти на хубавата храна и ги мотивира възможността да учат органично земеделие, това, че правят нещо добро за града, и гъвкавостта в ангажиментите.
Освен този постоянен екип, около 20 души работят по 4 часа седмично и получават заплащане в натура - реално работиш за седмична зарядка хубава храна. Предполагам, че ги координират така, че да са там при пикови натоварвания.

Фермата работи изцяло с оглед на търсенето, по няколко пътя. Първо, няколко магазина поръчват директно от тях и фермата им доставя заявките на място. Това е предвидимо търсене. Второ, два пъти в седмицата продават на свой щанд на два от фермерските пазари в Нешвил. Както едно време, пазарите са дневни - например понеделнични и съботни. Трето, имат една инициатива "направи си сам кашон със зеленчуци", която е нещо като гъвкаво "земеделие, подкрепено от общността" (обяснявам го в четвърто). Всеки понеделник във фермата приемат поръчки и плащания по интернет за зеленчуци в събота. За утре имаше 200 заявки. Заявките не са за конкретен продукт. Купуваш пакет и в събота получаваш един кашон, който пълниш от щандовете. Има известни ограничения, така че няма юруш (напр. до 5 домата, до 2 тикви и т.н.). Това също е доста предвидимо търсене. И четвърто, имат "земеделие, подкрепено от общността" (community supported agriculture). Това им е най-неразвития канал, поради големия обем други начини за поръчване. При CSA граждани се абонират в началото на сезона за фермата (напр. 50 или 100 долара на месец според "плана"). За това получават определено количество продукция всяка седмица, според това какво има в момента на фермата. Има и известно споделяне на риск (мана, слана, и пр.), заради което и се казва така. Това е много сигурно и предвидимо търсене. Разбира се, имат и магазин на място, а пред него има морава с катерушки и беседки, с маси за пикник. Идеално място за отмора!
Така по тези различни канали една такава ферма е много конкурентноспособна на хипермаркетите и стига до клиентите си максимално пряко.

На снимките се вижда как са направили магазина приятно и уютно място.

Мисля, че такива ферми могат да се направят и в България. Имайте предвид, че това е изцяло пазарен проект и той се състезава в "Чревото Адово", в държавата на Монсанто и на субсидираната царевица.













Това е добър пример за предприемчивост, гражданско общество, социален капитал (доверие и връзки между хората), устойчиво развитие и използване на мода по добър начин.








Какво правих аз? Четири часа късах кейл (зелен и червен) и нещо средно между лапад и зеле. После приготвях кашони за два магазина. Награда - кашонче за мене, и кутия ягоди с - изненада - прекрасен вкус!
Мисля, че за "креативната класа" и интелигенцията е от полза да поработва на полето поне един път в месеца. Късаш, връзваш, късаш връзваш. И като надигнеш глава, зеленият ред е все така безкраен. Калта жвака, небето е заплаха, а осъзнаваш, че не знаеш подходяща песен. :-)
Та, колеги по компютър, трудът на нивата ни помага да видим как се добива принадената обществена стойност, която прави възможен нашият виртуален труд. Сега излизам от интернет. :-)