надявам се, че се радвате на добро здраве, спокойствие и пълноценно общуване в празничните дни. Пиша, за да споделя с вас как минават нашите дни тук, празнични и делнични. Четири месеца вече минаха, остават шест. Снегът заваля рано, а само две седмици преди това имахме цветя в градината. С Ники посрещнахме Хелоуин, Денят на благодарността, Никулден, а сега и Коледа. А всеки един от тези празници ни срещна с нови хора и допринесе за това да почувстваме хората срещу себе си по-близки. След първоначалния ентусиазъм от новото в нашия живот тук, последва желанието да подредим ежедневието си, за да можем по-пълноценно да преживяваме моментите си. Доколко успяваме е трудно да се каже. Все още има за подреждане :)
Животът на едно не толкова младо семейство без деца далеч от приятели и познатата среда е интересен експеримент. Обикновено денят ни започва с алармата, банята и физически упражнения на отворен прозорец. Зимата тук хапе и е похвално, че успяваме. Температурите сега са между -4 и -16, но поради северния вятър се усещат като по-ниски. Обличаме се добре, пием чай и хапваме топла супа. Всяка сутрин хапваме по една лъжица мед с тахан за подсилване, плодове за прочистване и ядки за мускули :) Пропуснах кълновете, които продължаваме на правим. Следва работа, четене, мейли, четене, работа, срещи по работа, разходка, работа, мейли, готвене, мейли, баня, четене, сън. Обикновено Ники ползва компютъра и времето се организира според това кой какво има да прави. А за правене има доста. Вечерите се заседяваме за по-дълго на масата в разговори за нещо, което сме прочели през деня. Обикновено нищим проблемите на човечеството, какво зло ни чака и как ние ще спасяваме света като намираме други хора, които мислят в същата посока. Обикновено аз съм кахърна и песимистична, а Ники е по-практичен и дава информацята, върху която аз страдам :) Понякога пием вино, понякога слушаме песни и си припяваме, понякога танцувам, но винаги хапваме нещо вкусно и сготвено с внимание. Преоткривам в себе си изкуството и науката на готвенето и храненето, а резултатите са удовлетворяващи. Пека хляб почти през ден, а в събота сутрин винаги имаме палачинки. Сега в студените дни се пекат сладки, баници, щрудели и т.н, всичко се документира в снимки и рецепти. Намерихме един арабски магазин, който е като пещерата на Али Баба, а собствениците са благоразположени като духа от лампата; сирийци в шведския квартал Андерсонвил, в който дори има музей на шведската имиграция в САЩ. Удоволствие е за мен да ги посещавам и да ме обслужват. Все още не си говорим свободно, но ме наричат my friend, което за мен е комплимент.
Моето ежедневие включва още осъществяване на добрата ми воля в работата с децата, за което споменах в предишен мейл. Два пъти в седмицата пътувам по два часа в едната посока, за да стигна до т.нар South Side, като с това тук не се означава само посока и разположение на кварталите, а най-вече кой живее в тях и какъв е статусът на хората там. South Side е едно от местата, където концетрирано живеят афроамериканци. След всички тези дни, в които пътувам в градския транспорт, бродя по улиците на юга и работя най-вече с афроамерикански деца, мога да кажа, че намирам афроамериканците за различни хора, а също че харесвам своите познати много. Мис Роуз е кокетна широко закръглена дама на средна възраст, която успява с две думи да внуши авторитет към себе си и формулира скоросрочно мъдрости от пакостите, които децата правят. Мис Роуз е портиер, но би била отличен възпитател - с топло отношение, но безмилостна прямота и бърза реакция. Малката Изабела (Бела) е 5 годишна сладурка, която обича всички да са наясно какво по-точно прави тя момента. Съответно, тя или се смее и коментира чистосърдечно и на висок глас, или е намусена и демонстрира как устата й е затворена с цип. Сестра й се казва Брушея (Бри) и е 9 годиша изгряваща звезда в църквата, която посещата - пее соул и танцува, а също участва в театрални представления. Имахме честа с Ники да получим покана за представление с нейно участие. Бри е много добре възпитана млада дама, ценяща сътрудничеството, коетo тя разбира като to be agreeable. При мое напомняне веднъж, че хартията, на която рисуват, е всъщност отрязани дървета, Бри реагира съвсем сериозно като обяви, че ще изрисува целия лист преди да вземе нов, защото за нея е важно да пазим дърветата (това не намали броя на използваните листи, а само направи по-пълноценно използването им). Джохари (Джон) е 11 годишен любознателен младеж, който смята себе си за най-умния в групата и е единственото момче от всички. Джон борави с понятия като лично пространство, лични цели, comfortable zone, thinking out of the box и др., и иска да бъде художник. Засега рисува само комикси, защото ръката му трябва да свикне, казвал учителят. Но все пак той не смята, че учителят е винаги прав и ако прецени, ще промени нещо, вярвайки в собствения усет за нещата. Джон цени информацията, която му се поднася, да бъде свързана с него лично. Ако се провалиш с това, информацията бива обявена за безсмислена спрямо неговото индивидуално развитие. Диди е друга млада госпожица, която търси мис Роуз като авторитет, когато има нужда да разреши спор (обикновено аз ги оставям сами да разрешават споровете си и не заемам страна, но се опитвам да изясня в какво се състои проблемът) и т.н. А Хамза е млад куратор в галерия, пътуваме понякога с колата му на връщане от центъра, където работим. Колата му вероятно е най-старият, износен и неподдържан автомобил в Чикаго, но разговорите ни винаги приключват с обещанието да довършваме. Афроамериканците, които срещам и чиито текстове чета, са еднакви и различни. Много по-жизнени, непосредствени и непукисти ми се струват от другите цветни хора. Погледите, които срещам в градския транспорт, са или търсещи, или тъжни и празни. Не съм виждала самодоволството, което виждам в очите на другите цветни хора. По-скоро ми се струва, че не се чувстват желани и има някакво полу-скрито разделение на територии, занимания, проблеми... Всичко това ме кара да мисля за това как различните хора живеят заедно, как могат и как би трябвало да живеят заедно...
Последните два месеца подготвяхме документите за кандидатстването в докторантски програми. Много времеемка работа и много изтощителна. Надяваме се до края на февруари, началото на март месец да се знае дали има бъдеще за нас тук и през следващите години :) За Ники беше още по-трудно, доколкото той опитваше да съчетава подготовката на документите с учене и работа по проекти на преподаватели. За него времето тече с друга скорост и други мерки. Всеки контакт отваря нови възможности, иска още време. Той посещава един център за работа с общността, където консултира служителите, но също се включва в непосредствената работа с децата. В моите очи Ники е човек, който знае много добре какво иска и търси възможности да изпробва, разбира, усвоява, практикува и развива майсторство. Получава много положителна и конкретна обратна връзка от хората, с които работи тук, а това е богата хранителна почва за неговото себеусещане. В свободното си време мие чинии, готви, чете, търси и очаква... Ставаме все по-умели в бита и ритуалността на съвместното живеене, имаме своето индивидуално светоусещане и сякаш вече сме влезли в релси, но по-скоро всичко е твърде далеч от рутината и яснотата, която тя внася.
Преди две вечери отбелязахме заедно у дома Бъдни вечер. Моето желание беше да си направим традиционна българска трапеза и се постарах доста, за да имаме пита, тиквеник, зелеви сърми, бобена салата и т.н. Тук и сега усещам колко много моята баба ми е дала през всички онези години, в които аз растях покрай нея; как искам да съхраня нещо от това, да го предам на някой друг и да говоря за моята баба - повелител и крепил на дома, в който ставах човек. През деня с Ники бяхме на балетно представление - "Лешникотрошачката" и това беше толкова далечно от света на моята баба, която прекарва времето си в кухнята, в плетене, почивки и гледане на телевизия, но толкова в съзвучие с моето усещане. В продължение на два часа бяхме толкова потопени в преживяването на красотата на движенията и музиката, та в един момент се осъзнах, че седя с ръка върху гърдите си, с отворена уста и почти проплакваща. Около мен имаше безброй малки принцеси с панделки в косите и вечерни рокли, които вероятно са бъдещи балерини. Поговорихме след представлението с таткото на две вече по-големи принцеси и той сподели, че води децата си всяка година. Традиции. На връщане към дома ни валя сняг, а след като се прибрахме пихме чай със сладки. По-късно правих питата и тиквеник, мислейки си за празните и тъжни погледи, за моята баба и балетното представление. Кое е общото между тях? Аз съм онова, което свързва тези неща, които не се свързват на пръв поглед. Общуването с тях е приобщаване, свързване със света, с хората, с човечеството. А случването на приобщаването е вълшебство, което обърква и реорганизира възприятието, спира дъха. След вечеря танцувах заедно с музиката и снежинките на Чайковски. Изпращам ви малко от нея.
http://www.youtube.com/watch?
Има още толкова за споделяне, но може би в следващ мейл. Бъдете здрави, честити и приобщени!
Топли прегръдки,
Валерия и Ники
