Здравейте, приятели!
Много дни дойдоха и си отидоха от деня, в който писах за последен път. Посрещнахме 2011, а съвсем скоро ще я преполовим. Надявам се, че се радвате на добро здраве и сте по-скоро оптимистично настроени. За нас мога да потвърдя, че сме в добро здраве. Настроението ни се мени, но по-скоро клони към отлично. Случихме и се случиха много неща, повечето от които обикновени. Без напрегнати ситуации и приключения, но с вълнуващи моменти. Най-значимата новина е, че Николай ще бъде докторант от есента (по-скоро от август). Победителят е университетът
Вандербилт, в Нешвил, щата Тенеси. Другата много добра новина е, че вече имаме приятели тук, които ще ни е трудно да оставим. А последната е, че пролетта се опитва да дойде тук, най-дълго чаканата пролет... Сега по-конкретно за изброените и още подробности.
След около 4 години се очаква Ники да добави титла към името си. Тази мисъл го прави щастлив, но още по-щастлив е поради факта, че успя да спечели място в най-желаната от него програма. От 5 университета, в които кандидатства, той беше приет в 3! Списъкът се допълва от имената на
New York University и
DePaul University (в Чикаго, институцията, в която е в момента). Навсякъде беше класиран на първо място от комисиите. Официалното име на програмата е
Community Research and Action. Ще признаят магистърската му теза, а също някои от предметите и по този начин обучението ще бъде по-кратко. Друг плюс е, че преподавателите се интересуват от изследвания в България и по всяка вероятност ще подкрепят, дори финансово, провеждането им. Аз няма да успея да предам детайлите, а и неговата емоция. Това ще оставя на него. За себе си мога да кажа, че чувствам огромна радост от това да бъда до него в този момент. Мисълта, че с нещо (ясно и неясно) съм подкрепила устрема му, че съм станала свидетел на усилията (огромни) и тревогите (сдържани), че един Човек постига една цел (мечтана) пред мен, е мисъл, която топли. Не помня дали споделих с вас, че и аз кандидатствах, но моят резултат е неуспешен. В продължение на около месец бях в странното състояние да се радвам за Ники и да тъжа за моя неуспешен опит, но тъгата премина, бавно и напоително. Сега се случва да мислим за живота ни в
Нешвил, но толкова много други неща ни дърпат за ръкавите, че по-скоро Нешвил е в категорията "другата година".
В месеците януари, февруари и март чакахме резултатите, чакахме слънцето, чакахме Ники да приключи с тежките курсове (3 броя). В тези месеци беше студено и ветровито, но приготвяхме редовно сладки и чай. Случи се да посетя два пъти репетиции на българския
ансамбъл за народни танци "Хоро", където срещнах една най-прекрасна жена-ръководител - Ирина - женствена, въздушно лека (над 50 годишна), когато танцува, вдъхновяваща и обединяваща (не ми достигат думи, за да я опиша). Имах силното желание да се включа и бях приета сърдечно, но имаше нещо по-голямо. Тарааааам! Благодарение на усилията на Ники, двамата започнахме да посещаваме курс по
Гещалт. Някои от дните за репетиции съвпадат с дните на курса, та танците сега са в категорията "друга година". Още няколко факта и впечатления от ансамбъла - повече от 40 души, българи, имигранти, със зелена карта или с гражданство, посещават от години, за някои първият ден в състава е бил вторият ден от престоя им в САЩ (цитирам една бивша счетоводителка, която в САЩ работи като охранител). Има 3-4 професионални танцьори, тече сериозна подготовка, имат много изяви (включително в местните БГ кръчми). Хореографията е на Ирина, сложна и красива. Колкото за Гещалт, това е място за среща с други вдъхновяващи лица, между които дядо Коледа, прикрит под името
Лес; още, Габриела, красива жена на средна възраст, счетоводител, дошла от Мексико специално за курса с двете си деца; Джули, един от шефоветe на отдел в огромен медицински център в Чикаго, но с образователна степен по Английска литература и Творческо писане; колеги или по-скоро подчинени на Джули (не идват редовно). Месец февруари ни донесе още сняг и още добра воля. Включих се като асистент в една програма за следучилищно обучение. Водещият е студент (Political Theory) от Чикагския университет (University of Chicago), казва се Сам и е с много години по-млад от мен. Сам ми е любим събеседник, чете много и разбира прочетеното.
Марта Нусбаум вероятно ще бъде негов дипломен ръководител и понякога споделя с мен тайни мисли за нейната особа. Месец март ми донесе още познанството със Сейдж (Sage). Тя е родена на 1-ви Април и родителите й са взели щастливото решение да я защитят чрез името й. Сейдж е второкурсник в Чикагския университет, та имах възможността да науча повече за щастливия живот на студентите тук. В момента тя е в Париж, та времето ни заедно беше кратко. От нея имам следната
препоръка за следобедно хапване: целина с фъстъчено масло и стафиди.
През април пролетта започна да дава знаци. В началото със случайни кокичета и минзухари, а по-късно и с нарцисите, които се броят за преднамерено засадени. Градът жълтее. Включих се в още една доброволческа инициатива -
зеленчукова градина (по-голяма е от това, което се вижда на снимката). Надявам се до юни да имаме реколта. Сега времето тече за мен и по земеделски. Ники има повече свободно време, а това означава и повече време за срещи с нашите нови познанства - вечеря с Габриела и семейството й, парти по случай докторската степен на Джули (включително с нейни шефове и подчинени), няколко вечери + Великденски обяд със стария другар по служба в DePaul Рон, балетно представление за Великден (състав от Санкт Петербург). С Шон, Пейдж и Джесика споделяме разнообразни преживявания като
ролер дерби (от любопитство), домашни настолни игри, хапване и др. Огромна радост ми носи общуването с Рут, която е тютор на родителите на децата, с които работя. С нея си направихме литературен клуб, като тя препоръчва текстове, които четем и после обсъждаме (засега 2). Рут е завършила една много любопитна
програма в Чикагския университет, в рамките на която се работи само с единици от "големите" текстове. Предстоят ни серия срещи като част от клуба по готвене, който също основахме. И не на последно място, Риза и нейното прекрасно семейство. Риза е от филипински произход. Тя и съпругът й са социални работници, а децата им са едни от най-лъчезарните и умни деца, които познавам. Взели са съвсем целенасочено решение да не живеят в предградията, а да останат в града, за да могат децата им да бъдат близо до културното многообразие, което Чикаго предлага - храна, културните институции, хора с различен произход и т.н.
Гледам написаното за тези хора и си мисля как уплътнено изглежда времето ми тук. Всъщност, срещите с тях понякога са за минути или ограничен брой часове, но общуването е интензивно. Не споменах за децата от центъра, за които писах в предишен мейл. Те са все така прекрасни. За не толкова доброто ми настроение през зимния сезон допринесе и усещането, че не се справям много успешно с работата си. Научих доста от тях, може би повече отколкото те от мен. Удивлявам се всеки път на нещо, което те казват или правят. Остават ни още пет срещи. После около месец ще се скитаме из града с Ники, а след това се връщаме в България. Купихме си билетите. Полетът ни е на 23 юни вечерта, а в София ще бъдем на 24 юни. Ще пътуваме през Лондон. При всички хубави нещата, които се случват, не ми е тъжно, че в един момент просто ще тръгнем. Все още ни предстоят щастливи срещи, работа в градината, разходки при езерото... Радвам се, че ще видя много от вас скоро, а също, че съм способна да изпитвам тази радост.
Ще пишем скоро.
Сърдечно,
Валерия
